Масив

Дървесен вид: Betula pendula

Складова програма: ДА

Разбичване: нефасонирана

Качество: плюс, стандартно

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+ 

Стандартни дебелини (мм): 27, 33, 40, 52, 60

Описание: Пионерно листопадно широколистно дърво, достигащо 20-35 м височина. Стволът е прав, цилиндричен с диаметър 0,5-0,7 м, короната – овална с падащи клонки. Брезата се отличава с характерната си нежна, бяла кора, дължаща цвета си на веществото бетулин – единственото бяло багрило в природата. При старите дървета кората образува дълбоки черни пукнатини.

Дървесен вид: Sorbus torminalis

Складова програма: по запитване

Описание: Средно високо широколистно дърво достигащо най-често 15-25 м височина и 60 см диаметър на ствола. При насажденията се развиват прави и цилиндрични стъбла, без разклонения до 10 м. При зрелите дървета кората е ситно напукана, пепеляво-сива наподобяваща тази на дъба.

Разпространение: Расте поединично в долния и средния пояс на широколистните гори в Централна и Южна Европа. В диво състояние се среща също в Мала Азия и Северна Африка. Към момента най-сериозни са насажденията в Северна Германия и южната част на Скандинавския полуостров.

Дървесина: Характерен за брекината е еднаквият цвят на беловината и сърцевината. При младите дървета дървесината е светложълта до розовееща. В по-зряла възраст придобива жълтеникаво червен до червеникаво-кафяв нюанс и потъмнява при излагане на светлина. Парената дървесина се отличава с равномерен, топъл червеникав цвят. При старите екземпляри е характерна появата на тъмно червено-кафяво до кафеникаво-черно лъжливо ядро, подобно на крушата. Излъчването на дървесината на брекината е изключително нежно и декоративно. Фладерът е фин, едва забележим. Структурата е фина, правожилна или виторасла. Текстурата – хомогенна, финопореста. Плътна (ок. 750 кг/м³), тежка, твърда, жилава дървесина, трудна за цепене. След изсушаване демонстрира добра еластичност, якостни показатели и дименсионална стабилност.

Обработка: Относително безпроблемна предвид плътността. С добре заточени, остри инструменти се постигат отлични гладки повърхности. Добре задържа гвоздеи и винтове, но лепенето е трудно поради плътната структура на повърхността. Подходяща за всякакъв вид финиш, препоръчват се безцветни масла, лакове и вакси с копринен гланц.

Приложение: Ексклузивни поръчкови мебели и декоративни интериорни елементи, дърворезба, музикални инструменти, луксозни химикалки. Поради високата си цена най-често се използва под формата на фурнир.

Особености: Понастоящем с отстояние най-скъпата европейска дървесина.

Дървесен вид: Ulmus spp.

Складова програма: по запитване

Описание: Род листопадни широколистни дървета достигащи според вида между 15 и 40 м височина. Стволът е най-често прав, цилиндричен, с диаметър до 80 см, само в отделни случаи до 2 м. Короната е широка, цилиндрична със заоблен връх. Кората е кафеникава, при зрелите дървета дебела, дълбоко вертикално напукана. Отделните видове са трудно разграничими поради лесната хибридизация.

Разпространение: Поединично в широколистните и смесените гори на голяма част от северното полукълбо. Често срещано парково дърво.

Забележка: Поради гъбично заболяване, причиняващо измиране на европейския бряст, през последните 100 години търгуваната дървесина е най-често с китайски произход. За осигуряването на тази ценна дървесина европейските горски стопанства инвестират в развитието на устойчиви хибриди.

Дървесина: Характерно за бряста е ясното разграничение на светлата, често широка, бледожълта беловина от тъмната, варираща в нюансите на червеникаво-кафявото сърцевина. Изразената ранна и късна дървесина допринасят за декоративно, структурирано излъчване с особено атрактивен фладер. Текстурата е груба, неравномерна. Посоката на влакната е виторасла и поради тази причина дървесината на бряста е особено жилава и трудна за цепене. Плътността е сравнима с тази на дъба и бука, якостните показатели – добри, вариращи в зависимост от вида и произхода. Умерена до ниска дименсионална стабилност, нетрайна при влажна среда с изключение на случаите, когато няма досег с кислород (изцяло във вода).

Обработка: Поради витораслата структура обработката може да е предизвикателна, особено при радиални повърхности. Добре задържа гвоздеи, винтове и лепила, дава добри резултати при лакиране, байцване и омасляване.

Приложение: За направа на декоративни мебели и интериорни елементи – поради ограничените си количества най-често под формата на фурнир.

Дървесен вид: Fagus sylvatica

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана и нефасонирана

Качество: плюс, с ядро, I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000 – 5000 

Стандартни дебелини (мм): 27, 33, 40, 52, 60

Сертификати: PEFC

Описание: Листопадно широколистно дърво достигащо 30 м височина, а във вековни гори и до 45 м. Стволът е строен, прав и цилиндричен, обикновено без разклонения до 15 м и с диаметър до 2 м. Кората е гладка, тънка, сиво-зеленикава с блясък при младите дървета, сребристо-сива при зрелите и напукана при екземплярите с възраст над 200 години.

Дървесина: Беловината, която заема изцяло диаметъра е сивеещо-розова до жълтеникава и потъмнява на светлина, а след парене може да достигне керемиден до наситено червен оттенък. Обикновено след 80^-та година се образува червеникаво-кафяво, понякога с особено живописни нюанси лъжливо ядро, което в напреднала възраст може да заеме почти целия диаметър. Ранната и късна дървесина са с мек контраст, поради което повърхностите най-често са сравнително семпли. Сърцевинни лъчи образуват фини къси тъмни щрихи върху тангенциалните повърхности и характерни неправилни ивици и петънца върху радиалните. Структурата е правожила, текстурата – фина до средна, равномерна, с умерен естествен блясък. Тежка, плътна (720 кг/м³), много твърда, износоустойчива, жилава дървесина, но слабо еластична, силно податлива на изкривяване и измятане, лесно се цепеща се, което налага техническа обработка (парене, термообработка). Неустойчива на гниене и насекоми, неподходяща за външни и влажни приложения.

Особености: Червеникаво-кафявото ядро при бука не бива да се бърка с дървесни дефекти, понижаващи качеството или стойността на дървесината.

Обработка: Въпреки високата си твърдост поради хомогенната си структура дава отлични резултати и чисти повърхности при разнообразна ръчна и машинна обработка, вкл. струговане и дърворезба. Добре се огъва след парене. Изисква предварително разпробиване при употреба на гвоздеи и винтове. Повърхността е подходяща за разнообразни видове финиш. Светлият цвят е благодатен за широка гама от байцове. За запазване на естествения цвят се препоръчват финиши с UV филтър.

Внимание! Финият прах от буковата дървесина може да причини респираторни проблеми – задължително при обработката да се носи предпазна маска!

Приложение: Дървесина с особено широко приложение: производство на фурнир, износоустойчив и формовъчен шперплат, LVL, слепени плоскости и плотове, паркет, стълбища, врати, стенни обшивки и други интериорни решения; в мебелното производство: за изработка на чекмеджета, крака на маси и мебели за сядане, както и за изработка на масивни мебели; предмети от домакинството: дъски за рязане, готварски пособия, закачалки и др.; за декоративни цели: детски играчки, музикални инструменти и приклади; струговане, дърворезба. В зависимост от наличието на ядро е подходяща както за изчистени, семпли решения, така и за особено живописни.

Дървесен вид: Pinus sylvestris

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: мебелно

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 27, 33, 40, 50, 65, 80

Описание: Бързорастящо иглолистно дърво достигащо до 50 м височина и възраст до 600 години. Дървесината достига оптимално качество след 160 г. Стволът е прав, строен с дебелина до 1 м, в горски условия без разклонения до 20 м, завършващ с малка корона. Клоните са разположени на пръстени. При зрелите дървета кората е дебела, сиво-кафява, едро напукана в основата и тънка, люспеста, оранжевееща към върха и клоните, по което белият бор е лесно различим от останалите представители на рода. При нараняване отделя обилно смола.

Разпространение: Планините и хладните райони на Европа, на север до Лапландия, на изток до Сибир. Един от най-предпочитаните видове в Централна Европа за насаждения в горски стопанства.

Дървесина: Сърцевината е жълтеникава до червеникаво-жълта в прясно състояние и силно потъмнява до червеникаво-кафяво под въздействие на светлина. При зрелите дървета беловината е тънка, белезникава на цвят. Ранната и късна дървесина са силно изразени и създават структуриран, контрастен рисунък. Правожила, богата на смола, със средна, равномерна текстура. Средно плътна (ок. 520 кг/м³), средно тежка в сравнение с другите иглолистни видове, относително жилава. Механичните показатели са по правило по-добри от тези на смърча. Умерена дименсионална стабилност. Неустойчива на гъбични нападения, неподходяща за екстериорна употреба без химическа защита или термообработка.

Забележка: Механичните показатели на боровата дървесина могат да варират в широки граници и зависят изцяло от локалните условия, в които е добита. Правилно подбрания материал е особено подходящ за производство на термодървесина.

Обработка: Лесна за разнообразна ръчна и машинна обработка. Дава особено гладки повърхности. Може да доведе до осмоляване на инструментите, особено при асортименти богати на смола. Добре се лепи и свързва с гвоздеи и винтове. Отлични резултати при нанасяне на байцове и различни видове финиш, след отстраняване на евентуални смолни канали.

Приложение: Най често за конструктивни цели, но също така и за стенни обшивки, дюшемета, стълбища, висококачествена дограма, производство на мебели, фурнир, а след химическа защита или термична модификация – и за екстериорни приложения като декинг, фасада, перголи, огради, порти и др.

Дървесен вид: Prunus avium

Складова програма: ДА

Разбичване: нефасонирана

Качество: I/II, рустик

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 33, 52

Описание: Средновисоко бързорастящо плодно дърво достигащо 15-30 м височина и възраст до 100-150 години. Стволът обикновено е прав, цилиндричен с максимална дебелина до 0,90-1,2 м. Кората на младите дървета е гладка лилавеещо-кафява със сребрист блясък и характерни лентицели, а при старите дървета кафяво-черна, напукана. Короната е симетрична, яйцевидна или конусовидна в зависимост от условията на средата. Клоните са етажно разположени.

Разпространение: В диво състояние се среща в целия умерен пояс на Европа и Азия, Средиземноморието и Близкия Изток, а в култивирано – и в Северна Америка и Австралия.

Дървесина: Красива, фина, хармонична дървесина с висока декоративна стойност. Сърцевината е светло розовеещо-кафява с отделни зеленикави ивици в прясно състояние, а с времето под въздействие на светлината и кислорода потъмнява до наситено златисто-кафяво или червеникаво-кафяво. Беловината е ясно разграничена, жълтеникаво-бяла. Късната и ранна дървесина формират фин фладер при тангенциални повърхности и ивичести, оживени от сърцевинните лъчи радиални. Възможни са единични и по-чести червеникаво-кафяви до почти черни отлагания на екстрактни вещества във вид на фини ивички. По правило структурата е правожила, текстурата е фина до средна, равномерна, с умерен блясък. Средно плътна (ок. 600 кг/м³), средно твърда дървесина, с много добра еластичност и относително висока дименсионална стабилност, трудна за цепене. Слабо устойчива на гниене, неподходяща за външни приложения.

Обработка: Благодарение на правожилата си структура една от най-благодатните дървесини за всякакъв вид ръчна и машинна обработка. Постигат се гладки повърхности и чисти кантове. Трудности могат да възникнат понякога единствено при байцване – във вид на петна. Препоръчва се предварително грундиране или употреба на гел-байцове. Третирането с алкални реагенти може да доведе до червеникаво оцветяване или състарен ефект. Желязото, медта и месингът в комбинация с влага причиняват сиво-синя реакция – да се използват устойчиви на корозия крепежи и обков.

Приложение: За направа на елитни декоративни и класически мебели, ламперии и интериорни решения, врати и подови настилки, висококачествени дърводелски и резбарски изделия, струговане, интериор на яхти, оръжия, музикални инструменти, бижута и сувенири, фурнир.

Особености: Поради слабото предлагане на тази ценна дървесина, най-често се ползва като нейна алтернатива американската череша (Prunus serotina).

Дървесен вид: Quercus spp.

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана и нефасонирана

Качество: плюс, стандарт, с чепове, рустик и други живописни сортировки по запитване

Влажност: сурова, въздушно или технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000 – 5000 

Стандартни дебелини (мм): 27, 33, 52, 60, 65

Сертификати: PEFC, FSC

Описание: Могъщи дълголетни дървета, доживяващи в естествената си среда над 1000 години. Най-едрите представители достигат 20-40 м височина и 2-4 м дебелина на ствола. Кората е с характерно напукване, цветът ѝ варира при различните видове в нюансите на сивото. Най-значими в стопанско отношение за Европа са обикновеният дъб (Quercus robur) и зимният дъб (Quercus petraea).

Разпространение: Родът е широко разпространен в северно полукълбо – от студените му ширини до тропичните райони. Негови представители се срещат както в низините, така и в хълмистите и планински райони.

Дървесина: Сърцевината е с различни вариации в зависимост от вида и региона, най-често светло жълтеникаво-кафява до среднокафява, потъмняваща с времето. Беловината е белезникава до светлокафява, често трудно разграничима. Контрастните ранна и късната дървесина формират особено живописен фладер при тангенциални повърхности. Радиалните повърхности обикновено са оживени от характерните неравномерни напречни ивички на сърцевинните лъчи. Структурата е правожила, неправилна или виторасла в зависимост от условията на средата. Текстурата е неравномерна, умерено груба до груба. Относително тежка и плътна дървесина (ок. 675-710 кг/м³) с умерена твърдост, много добри якостни показатели, много висока устойчивост на механичен стрес и добра дименсионална стабилност. Поради затворената си клетъчна структура дървесината на дъба е водонепропусклива, особено дълготрайна и устойчива на гниене.

Обработка: Дава добри резултати при ръчна и машинна обработка като е важно да се използват остри инструменти. Препоръчва се предварително разпробиване при употреба на винтове. Танините в дървесината на дъба дават синкаво-черна реакция при контакт с желязо и влага – да се използват устойчиви на корозия и киселини крепежи и обков. Силно алкалните лепила могат да доведат до образуване на петна.

Приложение: Най-широко използваната твърда дървесина по нашите ширини с изключително разнообразно приложение – за направа на елитни интериорни и екстериорни мебели, декоративни решения, паркет, стълбища, врати и порти, декинг, стенни и фасадни обшивки, висококачествена дограма, корабостроене, музикални инструменти, бъчви и фурнир.

Дървесен вид: Juglans regia

Складова програма: ДА

Разбичване: нефасонирана

Качество: I/II, рустик

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 33, 52, 60

Описание: Средно високо, бързорастящо, широколистно, листопадно дърво. Най-често достига височина 15-25 м, а в горите и в гъсти насаждения и над 30 м. Стволът достига до 2 м дебелина. Обикновено растежът на височина престава до 60-80^-та година. Короната е неправилна, широка и гъста. Кората на младите дървета е гладка, пепеляво-сива, а при възрастните – тъмносива, дълбоко вертикално напукана.

Разпространение: Смята се, че родината му е Източното Средиземноморие. В днешни дни се среща в Южна и Западна Европа, Балканите, Мала Азия, Кавказ, Централна Азия, Хималаите, Китай. Поради ценните си ядки е широко разпространен като овощна култура.

Дървесина: Една от най-ценените в декоративно отношение европейски дървесини. Ядрова, с отчетлива сърцевина, варираща на цвят от бледосиво до тъмношоколадово с различно интензивни по-тъмни ивици. Възможни са червеникави и лилавеещи нюанси. Беловината е широка, белезникава. Чрез парене цветът се засилва и хомогенизира. Годишните кръгове са отчетливо различими. Предлагат се особено живописни варианти с чепове, завихряния и коренища. Структурата е финовлакнеста, често неравномерна, със средна текстура и умерен естествен блясък. Средно плътна (ок. 640 кг/м³), относително твърда, здрава и жилава, добре се огъва. Относително високи стойности на раздуване и съсъхване и съответно – средна дименсионална стабилност. Неподходяща за екстериорна употреба.

Обработка: Правожилият вариант е лесен за всякакъв вид ръчна и машинна обработка, струговане, резбоване, полиране. Препоръчва се предварително разпробиване при употреба на гвоздеи и винтове. Да се избягват силно алкални лепила. Дава сиво-черна танинова реакция при контакт с желязо и влага. Да се използват нечувствителни елементи и аксесоари. Има склонност да избледнява силно при излагане на директна светлина – препоръчва се защита с финиши с UV филтър.

Особености: Поради минималните наличности и съответно ниското предлагане и висока цена на тази ценна дървесина, най-често се използва нейният заместител: американски черен орех (Juglans nigra).

Приложение: Най-често под формата на фурнир; елитни декоративни мебели, реставрационни работи, декоративни интериорни елементи, стенни обшивки, паркет, приклади, струговани изделия, луксозни кутии, музикални инструменти

Дървесен вид: Alnus glutinosa

Складова програма: по запитване

Описание: Средно високо, влаголюбиво, бързорастящо, пионерно, широколистно листопадно дърво от семейство Брезови достигащо най-често височина до 25-30 м и възраст до 100-150 години. Стволът е прав или закривен в основата си, без разклонения до 12 м и достига дебелина до 1 м. След 60^-та година често се наблюдава загниване на сърцевината. Формата на короната зависи много от местоположението, но е най-често пирамидална. Кората е лъскава, зеленикаво-кафява, с множество напречни лентицели при младите дървета и тъмносива до кафявочерна, напукана при зрелите.

Разпространение: В крайречни, влажни и периодично наводнявани зони в почти цяла Европа без най-северните части, на изток до Каспийско море, а на юг до Атласките планини в Северна Африка.

Дървесина: В прясно състояние – бледожълта до светлочервеникава, след окисляване добива жълтеникаво- до червеникаво-кафяв цвят и продължава да потъмнява и почервенява с времето. Беловината и сърцевината са без разлика в цвета, въпреки че оцветяването може да е по-интензивно към вътрешността. Ранната и късна дървесина са трудно различими. Характерни са по-тъмни няколкосантиметрови петна и ивици. Структурата е равномерна, фина, със затворени пори, обикновено правожила. Относително мека и лека дървесина (ок. 500 кг/м³), по якостни показатели и еластичност се доближава до липата. Средна до добра дименсионална стабилност. Нетрайна при излагане на външни условия, но устойчива при потапяне в сладка вода.

Обработка: Лесна за всякакъв вид ръчна и машинна обработка, струговане и резбоване, дава отлични резултати при полиране. Изисква внимателно боравене поради своята мекота. Отлично се лепи и финишира, дава атрактивни резултати с байц в цвят махагон, орех и череша. Има склонност към разцепване при употреба на гвоздеи. Дава сива реакция при контакт с желязо и влага, реагира също и на основи като вар и цимент.

Особености: Освен от черна елша (Alnus glutinosa) на пазара се предлага и дървесина от други видове елша, чиито физико-механични характеристики сходни.

Приложение: За декоративни интериорни решения без изисквания към якостни показатели – като имитация на череша, орех, махагон и абанос; струговани, фрезовани и резбовани елементи, чекмеджета, декоративни кутии, рамки за картини, первази, музикални инструменти, фурнир; пилони и подводно строителство в сладководни басейни.

Дървесен вид: Pinus cembra

Складова програма: по запитване

Разбичване: нефасонирана

Качество: I/II, рустик

Влажност: въздушно или технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 33, 52, 60, 80, 100

Описание: Средно високо, високопланинско, бавнорастящо, дълголетно иглолистно дърво, достигащо най-често 25 м височина и възраст до 1000 г. В горски условия стволът е прав и достига до 1,7 м дебелина. Клоните са разположени на пръстени и формират при младите дървета тясна, конусовидна корона, която с възрастта се разкривява. Кората е гладка, сива до сиво-кафява с блясък при младите дървета и сивокафява с червеникаво-кафяви вертикални пукнатини при зрелите.

Разпространение: В Алпите и Карпатите между 1300 и 2900 м н.в. В Западен Сибир се среща сходният сибирски кедровиден бор (Pinus sibirica), наричан още „сибирски кедър“, който се счита от някои ботаници за подвид.

Дървесина: Беловината е тясна, жълтеникава, сърцевината – червеникаво-жълта до червено-кафява и потъмнява с времето. Ранната и късна дървесина са с плавен преход и минимален контраст. Структурата е обикновено правожила, текстурата – равномерна, фина. Характерно е наличието на множество здраво сраснали тъмни, червеникаво-кафяви чепове, придаващи ѝ декоративен характер. Със своята средна плътност от ок. 400 кг/м³ дървесината на кедровидния бор е една от най-леките европейски дървесини. Мека, но с относително добри якостни показатели, минимално раздуване и съсъхване и съответно много добра дименсионална стабилност и дълготрайност за разлика от други иглолистни видове.

Обработка: Лесна за ръчна и машинна обработка, цепене и резбоване. Постигат се гладки повърхности чрез рендосване и полиране въпреки множеството чепове.

Особености: Поради високото си съдържание на етерични масла и екстрактни вещества прясната дървесина на кедровидния бор излъчва характерна приятна миризма, която се запазва с десетилетия. Необработена с покрития, тя оказва положително въздействие върху съня и кръвообращението. Има отпускащо, антибактериално и биоцидно действие срещу молци и насекоми. Освен дървесина от това особено полезно дърво се добиват етерични масла, ядки и шишарки за кулинарни и медицински цели.

Приложение: Мебели и обзавеждане за спални, хижи и хотели в алпийски стил, стенни обшивки, дърворезба, фурнир.

Дървесен вид: Larix sibirica

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: мебелни 

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 30, 40, 50, 60, 80

Описание: Светлолюбиво листопадно иглолистно дърво от сем. Борови, достигащо 45 м височина и възраст от над 500 години. Стволът е прав, строен, с диаметър до 1,8 м. Короната е пирамидална при младите дървета и овална при възрастните. Кората при старите дървета е сивкава, дълбоко напукана, с необичайна дебелина – може да заеме до 15% от диаметъра на стъблото.

Разпространение: Смесените иглолистни гори и лесотундрови райони на Северна и Североизточна Русия, Урал, Западен Сибир, Северна Монголия, Източен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща като парково и декоративно дърво.

Дървесина: Сърцевината е жълтеникаво до червеникаво-кафява и потъмнява под въздействие на светлина. Беловината е тясна, белезникава, ясно различима. Годишните кръгове са фини. Контрастът между тъмната късна и светлата ранна дървесина придава декоративен характер във вариант фладер и фино ивичеста визия на радиалните повърхности. Структурата е правожила, обикновено с малко и дребни чепове, текстурата е фина и мазновата при допир. Една от най-тежките (600-700 кг/м³), твърди и здрави иглолисти дървесини. (Прясната дървесина на сибирската лиственица потъва във вода). По физико-механични характеристики превъзхожда повечето иглолистни видове. Средна до добра дименсионална стабилност. Поради високото си съдържание на смола и екстрактни вещества сърцевината на лиственицата се отличава с добра устойчивост на гниене и прояждане от насекоми. Класифицирана е като средно трайна до трайна при употреба на открито. Особено дълготрайна при подводни приложения – сравнима с дъба.

Обработка: Ръчната и машинна обработка са най-често безпроблемни, както и лепенето и финиширането. Препоръчва се предварително разпробиване при употреба на винтове и гвоздеи. Екстрактните вещества дават цветна реакция при контакт с желязо и вода – да се използват устойчиви на корозия крепежи и обков.

Особености: При употреба на открито дървесината на лиственицата е склонна да образува пукнатини и трески. За избягване на нежелани наранявания е добре да се избягват екстериорни приложения с директен досег до кожата като парапети, декинг около басейни и др. На пазара се предлага и европейска лиственица от бързорастящи насаждения. Освен с по-светлия си цвят и по-широките си годишни кръгове, тя се отличава и с по-слабите си физико-механични характеристики и по-лоша дълготрайност на открито.

Приложение: Универсална, висококачествена конструктивна дървесина за външни и интериорни приложения, градинско и ландшафтно строителство, хидротехнически съоръжения, мостове, декинг, фасади, огради, порти, рамки на врати и прозорци, дюшемета и паркет, стенни обшивки, ламперии, стълбища, мебели, интериорни врати, съдове за химикали.

Дървесен вид: Picea abies

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: мебелно

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000 – 5000

Стандартни дебелини (мм): 24, 30, 40, 50, 65, 80

Описание: Високо, бързорастящо иглолистно дърво достигащо височина до 60 м. Стволът е прав, строен, без разклонения до 25 м и с диаметър до 1,5 м. При младите дървета кората е червеникава, люспеста, а при зрелите – сиво-кафеникава, неравномерно напукана.

Разпространение: Естественият ареал на обикновения смърч са планините на Централна Европа и Балканите и низините на районите с по-хладен и влажен климат (Скандинавия, Европейска Русия).

Дървесина: Бледо кремава до бледо жълта, понякога с червеникав оттенък и потъмнява до жълто-кафяво под въздействие на светлина. Беловината и сърцевината не са различими по цвят. Контрастът между светлата ранна и тъмната червеникаво-кафява късна дървесина придава декоративен характер във вариант фладер и ивичеста визия на радиалните повърхности. Структурата е правожила, текстурата – фина, равномерна с копринен блясък. Според сортировката са възможни дребни овални чепове. Дървесината на смърча е лека (в зависимост от произхода 405-470 кг/м³), мека, но с отлични за плътността си механични качества и съответно – носимоспособност. Средна дименсионална стабилност. Слабо устойчива на гниене и насекоми.

Обработка: Безпроблемна за всякакъв вид ръчна и машинна обработка с изкл. на сортировките с чепове. Безпроблемно лепене, задоволителни резултати при употреба на винтове и гвоздеи. Дава отлични резултати при различни видове финиш с изкл. на някои видове байцове поради затворената си структура на порите – препоръчва се грундиране, употреба на гел-байцове или тонери.

Особености: Смърчът от скандинавските страни, Русия и Полша се предлага под названието „северен смърч“. Често в търговската мрежа смърчовата и еловата дървесина се предлагат смесено поради сходните си характеристики и цвят.

Приложение: Най-често използваната строителна дървесина. Освен за конструктивни цели, смърчът се използва широко и за фасади, огради, ламперии и стенни обшивки, дюшемета, в паркетната индустрия, за изработка на масивни мебели, пластово слепени плоскости, корпуси на музикални инструменти и др.

Дървесен вид: Tilia cordata, Tilia × europaea

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II, рустик

Влажност: въздушно или технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 33, 40, 52, 80

Описание: Цъфтящо широколистно листопадно дърво достигащо 40 м височина и възраст до 1000 години. Стволът е прав, цилиндричен с диаметър до 2 м диаметър. Короната е овална до пирамидална. Клоните са отвесни и се сгъстяват с годините. При младите дървета кората е гладка и сива, а с възрастта се напуква вертикално и добива тъмен, сиво-кафяв цвят.

Разпространение: В горите на долния и среден височинен пояс до 1500 м н.в. на почти цяла Европа и Източен Сибир. Предпочитано дърво за градско озеленяване.

Дървесина: Белезникава до кремава. С времето потъмнява до кафеникаво. Неотличима беловина и сърцевина. Структурата е правожила с фина, равномерна текстура и матов блясък. Фладерът е едва забележим, радиалните повърхности са леко раздвижени от сърцевинните лъчи. Мека и относително лека дървесина (ок. 530 кг/м³), жилава, но с ниска еластичност и якостни показатели. След сушене има средна дименсионална стабилност. Лесно податлива на гъбични нападения, неподходяща са външни приложения.

Обработка: Благодатна за всякакъв вид обработка и покрития, може би най-предпочитания дървесен вид за дърворезба. За постигане на гладки повърхности се препоръчва използването на остри инструменти. Добре задържа гвоздеи и винтове, но лепенето може да е проблемно поради съдържанието на масла. При контакт с желязо под въздействие на влагата дава цветна реакция и предизвиква силна корозия – да се използват устойчиви на корозия крепежи и обков. Подходяща за всякакъв вид финиши.

Приложение: Най-често за дърворезба, но също така за обзавеждане на сауни, изработка на мебели, музикални инструменти, кухненски пособия, закачалки, играчки, сувенири, струговани изделия, фурнир.

Дървесен вид: Olea spp.

Складова програма: ДА

Разбичване: нефасонирана

Качество: I/II

Влажност: възхушно сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 52

Описание: Ниско, вечнозелено, бавнорастящо овощно дърво достигащо 8-10 и по-рядко 15-20 м височина и възраст от няколко хиляди години. Стволът обикновено е силно разклонен, възлест и усукан. Овощните насаждения се поддържат умишлено ниски, разклонени разкривени, с широка, отворена корона с цел по-високи добиви. Кората е гладка, зеленикаво-сива при младите дървета и сива, напукана – при възрастните.

Разпространение: Цялото Средиземноморие, Югоизточното Черноморие и Ахагар.

Дървесина: Една от най-ценните, атрактивни и твърди европейски дървесини. Беловината е най-често кремава до много светлокафява, сърцевината варива в нюансите на жълтеникаво-кафявото, ръждивото до лилавеещо-червеното. По-тъмни кафяви до почти черни контрастни ивици изписват особено живописни форми. Структурата е фина и равномерна, правожила, виторасла или неправилна, текстурата е фина, хомогенна с умерен естествен блясък. Особено твърда и плътна дървесина (820-990 кг/м³), здрава, но същевременно с ниска дименсионална стабилност и трудно поддаваща се на огъване. Неподходяща за външна употреба.

Обработка: Поддава се относително добре на обработка предвид витораслата си структура, дава чудесни резултати при полиране и струговане, лепене и финиширане.

Особености: Ниско предлагане поради бавния си растеж.

Приложение: Елитни мебели, плотове за маси, кухненски пособия, духови музикални инструменти, декоративни и струговани предмети, фурнир.

Дървесен вид: Acer pseudoplatanus | Acer platanoides

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: плюс, I/II, с ядро

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 27, 33, 52, 60

Описание: Род листопадни широколистни дървета, от които за Европа най-значими в стопанско отношение са обикновеният явор и шестилът. Представителите им достигат най-често до 30 м височина и 1,5 м дебелина на ствола. Короната е широка, овална до куполообразна. Докато кората на обикновения явор при зрелите дървета се бели на едри люспи подобно на чинара и създава пъстра картина, то при шестила е ситно напукана.

Разпространение: Местен европейски вид. Расте поединично или на малки групи в широколистните и смесените гори. Обикновеният явор предпочита прохладните планински райони, шестилът се среща почти в цяла Европа от Франция до Урал и от Норвегия до Гърция. Предпочитани видове за градско озеленяване.

Дървесина: Светла дървесина с декоративни качества. За разлика от повечето твърди дървесини се използва предимно беловината. Цветът ѝ варира от почти бяло до светлозлатисто- или червеникаво-кафяво и потъмнява при излагане на светлина. Сърцевината е тъмночервеникаво-кафява. Структурата обикновено е правожила, но се срещат вълнисти и завихрени варианти. Текстурата е фина, равномерна, със затворени пори. Средно плътна (ок. 620-650 кг/м³), умерено твърда, еластична и жилава дървесина, с добра якост на огъване и минимално раздуване и съсъхване. Нетрайна при излагане на атмосферни влияния.

Обработка: Лесна за всякакъв вид ръчна и машинна обработка, за цепене и нанасяне на различни покрития. Има склонност да прогаря при обработка на високи обороти. При байцване може да се получат петна – за получаване на равномерен цвят се препоръчва гел-байц и предварителна обработка със специализирани препарати и грундове.

Приложение: Предимно в интериора – декоративни мебели и интериорни решения, плотове за маси, паркет, изработка на разнообразни струнни, ударни и духови музикални инструменти, кухненски пособия, играчки, дърворезба и фурнир (особено декоративните форми).

Дървесен вид: Fraxinus excelsior

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана и нефасонирана

Качество: бяла плюс, стандарт натур, с ядро, рустик

Влажност: сурова, въздушно или технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000 – 5000 

Стандартни дебелини (мм): 27, 33, 40, 52, 60

Сертификати: PEFC, FSC

Описание: Високо, бързорастящо, светлолюбиво дърво достигащо най-често 40 м височина и до 300-годишна възраст. В горите стволът по правило е строен, без разклонения до голяма височина, с диаметър до 2 м. Короната е висока и тясна. Кората е гладка, бледосива при младите дървета и тъмна, надлъжно мрежовидно напукана при зрелите.

Разпространение: Местен европейски вид, широко разпространен в диворастящ вид в почти цяла Европа, Северна Мала Азия и Кавказ, а като насаждения и в Северна Америка и Нова Зеландия. Често срещано парково дърво.

Дървесина: Сърцевината е светла, бледожълта до кафеникава, беловината – белезникава до жълтеникава, често широка, но без ясно разграничение. С годините е възможна появата на тъмно лъжливо ядро, с което дървесината напомня тази на маслината. Късната и ранната дървесина са ясно различими, с което създават особено декоративен характер във вариант фладер. Структурата по правило е правожила, но на пазара могат да бъдат открити и красиви нестандартни разновидности. Текстурата е средна до груба, близка до тази на дъба. Здрава, жилава, еластична дървесина с добра плътност (ок. 680 кг/м³) и много добри якостни показатели - отлично съотношение тегло-якост. Нетрайна при излагане на атмосферни влияния. Подходяща за екстериорна употреба едва след преминаване през термообработка.

Обработка: Благодатна за всякакъв вид ръчна и машинна обработка. Препоръчва се предварително разпробиване при употреба на винтове и гвоздеи. Дава цветна реакция при контакт с метали и влага. Постигат се добри резултати при лепене и финиширане. Препоръчват се покрития с UV защита, за да се избегне бързо потъмняване.

Особености: Най-значимата в стопанско отношение светла широколистна дървесина в Европа. Поради сериозното измиране на масивите в Централна Европа и САЩ, причинено от гъбично заболяване, се очаква в близко бъдеще дървесината на ясена стане трудно достъпна.

Приложение: Предимно в интериора – декоративни мебели и облицовки, паркет и стълбища, дръжки, спортни уреди, бухалки, гребла, музикални инструменти, фурнир. В екстериора намира приложение след термична обработка (термоясен) във вид на декинг и фасадни решения.

Дървесен вид: Prunus serotina

Складова програма: по запитване

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 33, 40, 52, 60

Описание: Бързорастящо средно високо листопадно дърво достигащо височина 15-30 м. Стволът е прав, издължен, кората е тънка, гладка, напомняща брезовата при младите растения и почти черна силно напукана, на неправилни люспи при зрелите. Короната е издължена до заоблена с относително къси, хоризонтални клони. За разлика от европейската череша плодовете са на гроздове по няколко десетки, почти черни в зрял вид, около 1 см в диаметър.

Разпространение: Пионерен вид, разпространен в източната половина на Севрна Америка (Югоизточна Канада, Източен САЩ) и планините на Мексико и Гватемала. Стопанско значение имат основно насажденията в щатите Пенсилвания, Вирджиния и Ню Йорк.

Дървесина: Красива, фина, хармонична дървесина с висока декоративна стойност. Сърцевината е светло розовеещо-кафява в прясно състояние и с времето потъмнява до червеникаво-кафяво под въздействие на светлината и кислорода. Беловината е кремаво-бяла до бледо-жълтеникава. Късната и ранна дървесина формират фин фладер при тангенциални повърхности и ивичести, оживени от сърцевинните лъчи радиални. Възможни са единични или по-чести червеникаво-кафяви до почти черни отлагания на екстрактни вещества във вид на фини ивички. По правило структурата е правожила, текстурата – фина, равномерна, с умерен естествен блясък. Средно плътна (ок. 560 кг/м³), относително мека дървесина с малко по-слаби физико-механични характеристики от тези на европейската череша. Издръжлива и устойчива на гниене.

Обработка: Благодарение на правожилата си структура – една от най-благодатните дървесини за всякакъв вид ръчна и машинна обработка. Постигат се гладки повърхности и чисти кантове. Трудности могат да възникнат понякога единствено при байцване – във вид на петна. Препоръчва се предварително грундиране или употреба на гел-байцове. Третирането с алкални реагенти може да доведе до червеникаво оцветяване или състарен ефект. Желязото, медта и месингът в комбинация с влага причиняват сиво-синя реакция – да се използват устойчиви на корозия крепежи и обков.

Приложение: За направа на декоративни и класически мебели, ламперии и интериорни решения, врати и подови настилки, висококачествени дърводелски и резбарски и струговани изделия, интериор на яхти, музикални инструменти, бижута и сувенири, фурнир.

Забележка: Отлична алтернатива на европейската череша с малко по-тъмен и хомогенен цвят.

Дървесен вид: Quercus alba

Складова програма: по запитване

Описание: Дълголетно широколистно дърво, достигащо най-често височина до 30 м и дебелина на ствола до 1-1,2 м. В горите дърветата израстват високи и с тясна корона. Въпреки името на вида, кората на американския бял дъб е пепеляво-сива с характерното за дъбовете напукване.

Разпространение: Широко разпространен вид в източните и централни части на Северна Америка.

Дървесина: Сърцевината е жълтеникава до среднокафява. Беловината е бяла до светлокафява, често трудно разграничима. Радиалните повърхности обикновено са оживени от характерните неравномерни напречни ивички на сърцевинните лъчи. Структурата е най-често правожила със средна до груба неравномерна текстура. Относително тежка и плътна дървесина (ок. 750 кг/м³) с умерена твърдост, известна еластичност, умерена дименсионална стабилност и отлична устойчивост на водни пари. Поради затворената си клетъчна структура дървесината е водонепропусклива, особено дълготрайна и устойчива на гниене.

Обработка: Дава добри резултати при ръчна и машинна обработка като е важно да се използват остри инструменти. Препоръчва се предварително разпробиване при употреба на винтове. Танините в дървесината на дъба дават синкаво-черна реакция при контакт с желязо и влага – да се използват устойчиви на корозия/киселини крепежи и обков. Силно алкалните лепила могат да доведат до образуване на петна.

Приложение: Най-значимата в стопанско отношение твърда дървесина на Северна Америка – за направа на декоративни мебели и интериорни решения, паркет, стълбища, врати и дограма, стенни и фасадни обшивки, екстериорни решения, производство на лодки, музикални инструменти, бъчви и фурнир.

Дървесен вид: Juglans nigra

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана и нефасонирана

Качество: екстра, I/II, рустик

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 27, 33, 40, 52, 60

Описание: Високо, бързорастящо, широколистно, листопадно дърво. Достига височина 30-40 м и дебелина на стъблото до 2,5 м. Стволът е обикновено прав, кората на младите дървета е сива, ситно напукана, при старите – дълбоко напукана, сиво-черна. Короната е заоблена, сгъстяваща се с възрастта.

Разпространение: Естественият му ареал източната половина на САЩ. В Европа има сериозни насаждения около реките Рейн и Дунав.

Дървесина: Сърцевината е кафява с лилавеещи нюанси и по-тъмнокафяви ивици. Беловината е широка, бледожълта до светлокафява. Обикновено предлаганата на пазара дървесина е преминала през процес на парене, при което цветът се засилва и хомогенизира. Годишните кръгове са отчетливо различими и създават красиво, декоративно излъчване. Предлагат се особено живописни варианти с чепове, завихряния и коренища. Структурата е най-често правожила, текстурата е по-груба от европейския орех, но равномерна. Средно плътна (ок. 610 кг/м³), относително твърда, здрава и жилава, еластична, подходяща за огъване. Относително високи стойности на набъбване и съсъхване и съответно – средна дименсионална стабилност. Неподходяща за екстериорна употреба.

Обработка: Правожилият вариант е лесен за всякакъв вид ръчна и машинна обработка, струговане, резбоване, полиране. Дава добри резултати при лепене и разнообразни видове финиш. Препоръчва се предварително разпробиване при употреба на гвоздеи и винтове. Да се избягват силно алкални лепила. Дава сиво-черна танинова реакция при контакт с желязо и влага. Да се използват нечувствителни елементи и аксесоари. Има склонност силно да избледнява при излагане на директна светлина – препоръчва се защита с финиши с UV филтър.

Приложение: За направа на елитни декоративни мебели и интериорни елементи, стенни обшивки, паркет, приклади, струговане, дърворезба, сувенири, луксозни кутии, музикални инструменти.

Забележка: По-лесно достъпна алтернатива на европейския орех, сравнима по качества, физико-механични характеристики и цвят, макар по-хомогенна и не толкова живописна.

Дървесен вид: Thuja plicata

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: въздушно сушена

Стандартни дължини (мм): 2000

Стандартни дебелини (мм): 104/105

Описание: Дълголетно вечнозелено иглолистно дърво от семейство Кипарисови достигащо в родината си 50-70 м височина, до 500 м³ обем на дървесината и възраст от над 1000 години. Обикновено стволът е конусовиден, с широка основа, без разклонения до 25 м и диаметър до 3-7 м. Короната е тясна и конусовидна, при старите дървета се разширява. Широко напуканата кора е дебела, тъмно червеникаво-кафява при младите дървета, с годините посивява и се бели на ивици.

Разпространение: Западното крайбрежие на Северна Америка от Аляска до Северна Калифорния поединично или на групи в иглолистните гори. В останалия умерен пояс се среща основно като парково дърво.

Дървесина: Сърцевината е жълтеникаво до червеникаво-кафява с локални неравномерни тъмни ивици и потъмнява силно при излагане на светлина. Ранната и късна дървесина са ясно изразени и създават фини ивици върху радиални повърхности и изразен, структуриран фладер върху тангенциални. Правожила, със средна до груба текстура, лека (ок. 370 кг/м³) и мека, с добра дименсионална стабилност. Добра устойчивост на гниене благодарение на фенолните и терпентиноидни отлагания, но неустойчива на някои видове насекоми.

Обработка: Лесна за ръчна и машинна обработка, отлично цепене, добри резултати при нанасяне на различни видове покрития. Поради своята мекота може да даде неравномерен резултат при шлайфане, лесно се драска и вдлъбва при удар. Дава тъмна реакция при контакт с желязо и влага, препоръчват се устойчиви на корозия и киселини гвоздеи и винтове.

Приложение: С универсалните си качества се нарежда сред най-значимите вносни американски видове. Най-често е използван под формата на фасади и шиндли, перголи, навеси, лодки, но и като интериорни решения с ниско механично натоварване (стенни и тавански обшивки), както и за производство на музикални инструменти.

Особености: Поради силния си аромат дървесината е известна с търговското наименование „Червен кедър“, въпреки че не принадлежи на рода Кедър и е значително по мека и лека от кедровата.

Дървесен вид: Acer saccharum

Складова програма: по запитване

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 33, 52

Описание: Широколистно, листопадно дърво от род Явор, достигащо най-често 25-35 м височина и 0,9 м диаметър на ствола. Короната е чадъровидна или заоблена, гъста, в горски условия висока и тясна. При зрелите дървета кората е сиво-кафява, дълбоко напукана.

Разпространение: Югоизточна Канада и Североизточен САЩ (в района на Големите езера). Нуждае се от хладен климат и студени зими.

Дървесина: За разлика от повечето твърди дървесини се използва предимно беловината на клена. Цветът ѝ варира от почти бяло до тъмнокремаво и потъмнява при излагане на светлина. Сърцевината е тъмно червеникаво-кафява. Обикновено дървесина на клена е правожила, но се срещат разнообразни декоративни варианти: вълнисти, със завихряния, розички или особено ценените птичи очи. Текстурата е фина до средна с лек естествен блясък. Здрава, плътна дървесина (ок. 710 кг/м³) с много добри якостни показатели и особено добра якост на усукване даваща чудесен резонанс. Нетрайна при излагане на атмосферни влияния.

Обработка: Относително лесна за ръчна и машинна обработка. Има склонност да прогаря при обработка на високи обороти. При байцване може да се получат петна – за получаване на равномерен цвят се препоръчва гел-байц и предварителна обработка със специализирани препарати.

Особености: Освен с дървесината си в Канада кленът е особено значим в стопанско отношение вид поради добивания от него кленов сироп.

Приложение: Високо устойчиви подови настилки както за частния сектор, така и за спортни и танцови зали, декоративни мебели и интериорни решения, корпуси, грифове и декоративна облицовка на разнообразни струнни, ударни и духови музикални инструменти, спортни изделия, стикове, бухалки, приклади, кухненски пособия, фурнир (особено декоративните форми).

Дървесен вид: Liriodendron tulipifera

Складова програма: по запитване

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 25, 32, 28, 50, 63

Описание: Високо, бързорастящо, цъфтящо, широколистно, листопадно дърво достигащо над 50 м височина и възраст над 500 години. Стволът е прав, цилиндричен, в горски условия без разклонения до 25-30 м и с диаметър до 2 м, при зрелите дървета стъпил върху стабилно коренище във формата на полукълбо. Короната е тясна, предимно пирамидална. При младите дървета кората е гладка и сива, а при възрастните – с оранжево-кафяви пукнатини.

Разпространение: Цял Източен САЩ. Най-високият местен вид с твърда дървесина. Поради красивите си едри като лалета цветове и декоративното си излъчване често се сади като декоративно и парково дърво.

Дървесина: Беловината е белезникава до бледожълта, не винаги ясно отличима. Сърцевината – светло кремава до жълтеникаво-кафява и потъмнява под въздействието на светлина. Срещат се особено декоративни асортименти с живописни минерални оцветявания, широко вариращи в цветовата гама – в зелено, лилаво, червено, черно. Структурата по правило е правожила, равномерна, със средна текстура и лек естествен блясък. Лека (ок 455 кг/м³), относително мека и дименсионално стабилна. Слабо до средно устойчива на гниене, податлива на насекоми.

Обработка: Много лесна за ръчна и машинна обработка поради ниската си плътност. Безпроблемно лепене, финиширане.

Особености: Една от най-значимите широколистни дървесини на Източна Северна Америка известна под търговското название „жълта топола“ (yellow poplar), макар да е от различно семейство (Магнолиеви). Декоративните разноцветните сортировки са популярни като „дъгова толола“ (rainbow poplar).

Приложение: За декоративни цели се използват предимно разноцветните варианти. Дървесината без специфични оцветявания служи най-вече като универсален, евтин, лесен за обработка дървен материал – за леки конструкции, врати, ламперии, рафтове, дърводелски изделия, дърворезба, играчки, кофчези, музикални инструменти (органи).

Дървесен вид: Triplochiton scleroxylon

Складова програма: по запитване

Описание: Бавнорастящо, средно високо вечнозелено дърво, достигащо 18-25 м височина в зависимост от региона. Стволът е цилидричен или оребрен, обикновено без разклонения до 15 м и достига дебелина 0,6-1,2 м. Кората е сиво-черна, фино надлъжно напукана и се бели на дебели люспи.

Разпространение: Дъждовните гори на екваториална Африка – от Южна Нигерия до Централно Африканската Република на изток и до Габон и Конго на юг. Поради прекомерния добив наличностите в традиционните райони са изчерпани. Застрашен вид.

Дървесина: Африканският и цейлонският абанос (Diospyros ebenum) са сред най-тъмните познати дървесини. Сърцевината на дърветата, която се образува след определена възраст, достига почти гагатово черен цвят. Възможни са едва различими по-светли или тъмнокафеникави ивици, но най-качественият абанос наподобява черна пластмаса. Беловината е ясно разграничена, кремава до червеникава. Структурата е правожила или леко виторасла, текстурата – хомогенна, фина, с особено добър естествен блясък. Изключително плътна (900–1010 кг/м3), тежка (потъва във вода) и твърда дървесина с висока дименсионална стабилност и устойчивост на гниене и насекоми.

Обработка: Поради изключителната си плътност – трудна за обработка дървесина. Необходими са мощни машини и твърдосплавни или волфрам-карбидни консумативи. Дава отлични резултати при полиране. Лепенето може да е проблемно, поради високото съдържание на естествени масла.

Приложение: Поради трудната си достъпност, понастоящем се използва предимно за декоративни орнаменти, дърворезба, статуетки, сувенири, фини елементи, черни клавиши и грифове на елитни музикални инструменти, щеки за билярд, дръжки на ножове и други луксозни предмети.

Дървесен вид: Triplochiton scleroxylon

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 25, 32, 50, 65, 75

Описание: Бързорастящо вечнозелено или предимно листопадно тропическо дърво достигащо 30-50 м височина и 1,5 м диаметър. Стволът е изключително прав, най-често цилиндричен, но понякога ъгловат, обикновено без разклонения до 20-30 м, със силно издадени и високи до 8 м. лентовидни корени. Кората е пепеляво сива до жълто-кафеникава, гладка при младите и люспеста/напукана при зрелите. Короната е висока, гъста, овална с относително къси клони.

Разпространение: Тропическа Западна Африка – от Сиера Леоне до Габон, ЦАР и Конго.

Дървесина: Сърцевината е кремаво-бяла до бледожълта, беловината – едва различима. Ранната и късна дървесина са трудно различими, радиалните повърхности имат ивичеста визия. Структурата е обикновено виторасла, текстурата средна до умерено груба с добър естествен блясък. Много лека (ок. 380 кг/м³) и мека дървесина, но същевременно относително дименсионално стабилна. Неустойчива на гниене и насекоми, неподходяща за външни приложения.

Особености: Дървесина с нисък топлинен капацитет и отлични топлоизолационни свойства.

Обработка: обикновено безпроблемна обработка от всякакъв тип. При рендосване се препоръчва ъгъл от 15°. Поради ниската си плътност задържа задоволително гвоздеи и винтове. Поради порестата структура за постигане на идеално гладки повърхности преди финиширане се препоръчва грундиране. При лепене да се отчита бързото поемане течности.

Приложение: Поради топлинните си характеристики особено подходяща за обзавеждане на сауни. Намира приложение в интериорни решения, при които се търси добрата стабилност на формата при минимално тегло, мебели, облицовки, дърворезба, кутии и касетки, моливи, фурнир и многослойни плоскости.

Дървесен вид: Lophira alata

Складова програма: по запитване

Описание: Тропическо листопадно дърво достигащо до 60 м височина. Стволът е най-често прав, предимно цилиндричен, понякога удебелен в основата, без разклонения до 30 м и с диаметър до 1,8 м. Короната е чадъровидна, с големи вертикални клони. Кората е люспеста, оранжево до ръждиво-кафява, белеща се на множество тесни плочки.

Разпространение: Западна и Централна Африка, най-често в крайбрежните райони. Известна е с множество различни имена като азобе, екки, бонгоси, каку и др.

Дървесина: Беловината е тясна, светло червеникаво-кафява до сивкава и е отделена от наситено червеникаво- до виолетово-кафявата сърцевина с до 7 см розовеещо кафява преходна дървесина. Едрите пори съдържат светли силициеви отлагания, които формират къси, но открояващи се върху тъмната повърхност щрихи. Структурата е виторасла, текстурата – груба, с лек естествен блясък, мазновата на пипане. Изключително тежка (потъва във вода), твърда и плътна дървесина (1010-1150 кг/м³) с отлични механични характеристики, еластичност, устойчивост на механичен стрес и абразия. Устойчива на повечето киселини (сярна, солна), както и на натриева основа. Една от най-трудно запалимите дървесини. Високо устойчива на гниене и насекоми, но податлива на соленоводни вредители (мида дървопробивач). Особено подходяща за външни приложения.

Особености: Важно е да се вземе под внимание, че за разлика от сърцевината, беловината и преходната дървесина са далеч по-неустойчиви на външни влияния.

Обработка: Трудно поддаваща се на обработка след сушене поради своята изключителна плътност и силно виторасла структура. Силициевите отлагания водят до силно затъпяване на остриетата. Рендосва се и се полира относително добре. Добре задържа гвоздеи и винтове, но изисква предварително разпробиване, пневматичен пистолет и висококачествени винтове. Лепенето е проблемно поради високата плътност и съдържанието на масла. Въпреки че рядко се налага финиширане на повърхността, понася добре лакове и вакси, но не и препарати на маслена основа.

Приложение: Всякакви конструктивни приложения изискващи дълготрайност, устойчивост на вода и високи натоварвания като мостове, кейове, пристанищни молове, декинг, стълби, производство на плавателни съдове и т.н.

Забележка: Често под същото търговско название на пазара се предлага сродният, растящ в саваните вид Lophira lanceolata, който е със сходни качества, но със значително по-малки размери на материала.

Дървесен вид: Millettia laurentii

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 52

Описание: Средно високо вечнозелено широколистно дърво достигащо 20 м височина. Стволът е цилиндричен, често с изкривявания, без разклонения до 15 м и с дебелина до 0,6-1 м. Кората е сивкава, гладка, нарушавана от груби лентицели. При увреждане отделя течност. Цъфти в красиво светлолилаво.

Разпространение: Тропическите дъждовни гори на Западна Африка – Камерун, Конго, Екваториална Гвинея и Габон.

Особености: Защитен вид, застрашен поради голямото си търсене. Често като венге се продава неговият заместител панга панга (Millettia stuhlmannii) – родствен вид със сходен външен вид и характеристики.

Дървесина: Изключително ценна и декоративна. Сърцевината е жълтеникаво-кафява в прясно състояние и потъмнява под въздействието на светлината до тъмнокафяво с червеникави или жълтеникави нюанси, на фона на които се открояват почти черни ивици. След омасляване добива почти черен цвят. Правожила, с груба до много груба текстурата и лек блясък. Тежка, плътна (ок. 870 кг/м³), твърда, еластична, издръжлива дървесина, устойчива на гъбични нападения и насекоми.

Обработка: Трудна както за ръчна, така и за машинна обработка поради затъпяващия ефект върху остриетата – препоръчва се употребата на твърдосплавни инструменти. Трудна за шлайфане, силно отделяща трески, изисква прецизност и много внимание при работа с голи ръце, тъй като нараняването може да доведе до инфекция. Трудно лепене и финиширане поради едрите пори и високото съдържание на екстрактни вещества. Изисква предварително разпробиване при употреба на гвоздеи и винтове. Изразена танинова реакция при контакт с желязо.

Приложение: Най-вече в луксозния сегмент – елитни интериорни и градински мебели и декоративни елементи, обшивки и паркет, фурнир, струговани изделия, сувенири, музикални инструменти.

Дървесен вид: Eucalyptus grandis

Складова програма: по запитване

Описание: Високо, бързорастящо вечнозелено дърво достигащо над 50 м височина. Стволът е прав, цилиндричен, без разклонения до 30 м и диаметър до над 2 м. Короната е широка, но рядка. Емблемата на евкалипта е кафявата мъртва кора, която се бели на ивици, но се задържа трайно в основата, в контраст с гладката сивкаво до синкаво-бяла кора над нея.

Разпространение: Родината на този дървесен вид е източна Австралия, но се отглежда широко в плантации на четири континента на площ от над половин милион хектара. Често се сади като декоративно и парково дърво.

Дървесина: Сърцевината варира от розово до червеникаво-кафяво. Беловината е бледа, често неразличима. Структурата е правожила до плитко виторасла, текстурата е равномерна, средна до груба. Възможни са смолни каналчета. Умерено тежка (ок. 640 кг/м³), умерено здрава, мека дървесина, по-лека и мека в сравнение с повечето видове евкалипт. Задоволителна до средна дименсионална стабилност. Относително дълготрайна и издръжлива на гниене, податлива на насекоми, неподходяща за приложения в контакт с почва.

Обработка: Относително лесна за ръчна и машинна обработка, но е възможно получаването на грапави повърхности. Има склонност да отделя трески. Добре задържа гвоздеи и винтове, но изисква предварително разпробиване, за да се избегне разцепване. Дава танинова реакция при контакт с желязо поради съдържание на хидролизиращи танини, които от друга страна са благодатни за постигане на опушен ефект. Безпроблемно лепене, байцване и финиширане. За постигането на гладки повърхности се препоръчва грундиране.

Приложение: Декоративни мебели и интериорни елементи, стенни обшивки, паркет, висококачествена дограма, шперплат, конструктивни решения, производство на лодки, огради и други външни приложения.

Дървесен вид: Microberlinia brazzavillensis

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 52

Описание: Високо тропическо дърво от сем. Бобови достигащо 45 м височина. Стволът обикновено е прав, цилиндричен, без разклонения до 20 м и достига диаметър до 1-1,5 м. Кората е червеникаво-кафява, на едри вертикални неправилни плочки, короната – гъста.

Разпространение: Поединично във влажните тропически гори на Габон и Конго. В съседен Камерун се среща сродният вид Microberlinia bisulcata. Застрашен вид поради прекомерната му експлоатация.

Дървесина: Сърцевината е кремава до бледо жълто-кафява (и потъмнява до златисто-кафяво при излагане на светлина) с тесни тъмнокафяви вертикални ивици даващи името ѝ. При тангенциални повърхности ивиците са предимно хаотични и вълнисти, а при радиални – еднородни. Беловината е ясно разграничена, белезникава до сламеста. Структурата е леко виторасла, текстурата относително груба, но хомогенна, с натурален блясък. Относително тежка, плътна (ок. 805 кг/м³) и твърда дървесина, с якостни показатели леко превъзхождащи тези на дъба. Относително дименсионално стабилна и устойчива на екстериорни влияния.

Обработка: Относително трудна за ръчна обработка. При машинна обработка се препоръчват твърдосплавни инструменти. Поради витораслата си структура радиалните повърхности са трудни за рендосване. Изисква предварително разпробиване при употреба на винтове и гвоздеи. Дава добри резултати с различни видове финиш, но поради големите си пори изисква нанасяне на безцветен грунд за постигане на гладки повърхности.

Особености: На пазара се предлагат като зебрано дървесини с подобно излъчване от видовете Julbernardia pellegriniana и Berlinia spp., но с по-широки и неравномерни ивици.

Приложение: Декоративни и конструктивни интериорни и външни приложения, елитни мебели и обшивки, луксозен паркет, дръжки, музикални инструменти, сувенири, ски, струговани изделия, фурнир и шперплат.

Дървесен вид: Tabebuia spp. (Handroanthus spp.)

Складова програма: по запитване

Описание: Род цъфтящи, предимно листопадни тропически дървета достигащи височина до 30-40 м. В горска среда обикновено стволът е прав, цилиндричен и достига дебелина 0,6-1,2 м. Кората в зависимост от вида варира от относително гладка с плитки вертикални пукнатини до едро напукана.

Разпространение: От Северно Мексико и Антилските острови до Северна Аржентина на юг. Поради обилния си разноцветен цъфтеж преди раззеленяване, някои видове се отглеждат в тропическите райони като декоративни и паркови дървета.

Дървесина: Беловината е най-често тънка, жълтеникава. Сърцевината варира от червеникаво-кафяво през жълтеникаво- и маслинено-кафяво до тъмнокафяво, понякога с контрастни кафяво-черни ивици. При някои видове са характерни жълти прахообразни отлагания на органичното съединение лапачол. Понякога визуално дървесината е трудно различима от кумару. Структурата варира от правожила до виторасла, текстурата е фина до средна с лек естествен блясък. Изключително тежка, плътна (ок. 1100 кг/м3), твърда и еластична дървесина с превъзходни якостни показатели сравними с тези на бонгоси и с особено висока дименсионална стабилност. Отлична устойчивост на гниене и насекоми, но податлива на соленоводни вредители (мида дървопробивач). Особено подходяща за външни приложения – Клас 1 според EN 350-2.

Обработка: Поради високата си твърдост и плътност трудна за ръчна и машинна обработка. Изисква твърдосплавни или волфрам-карбидни инструменти. Задължително предварително разпробиване при употреба на винтове и гвоздеи. Трудна за лепене (изисква предварителна обработка на повърхността), препоръчва се грундиране преди нанасяне на финиш.

Особености: Финият прах от ипе може да причини силно дразнение на кожата, лигавиците и дихателните пътища. Въпреки че често е наричан „бразилски орех“, ипе няма родство с дървото Bertholletia excelsa даващо ядките наричани със същото име.

Приложение: Изключително широк спектър от предимно външни приложения с високо натоварване: тежки конструкции, мостове, кейове, стълбове и колони, декинг, интериорни и екстериорни мебели, високо натоварени и индустриални подове, съдове за киселини, музикални инструменти, дръжки на инструменти, струговани изделия, фурнир.

Дървесен вид: Milicia excelsa, M. regia (syn. Chlorophora excelsa, C. regia)

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 25, 50, 75

Описание: Високо листопадно дърво достигащо 50 м височина и дебелина 1,5-3,5 м. Стволът е изключително прав, обикновено без разклонения до 25-30 м. Короната е широка и плоска. Кората е дебела, светлосива до тъмно- и черно-кафява, бели се на люспи при зрелите екземпляри, а при увреждане отделя латекс.

Разпространение: Почти в цяла тропическа Африка – от Гвинея Бисау на запад до Мозамбик на изток. По-големи обеми са налични в Камерун и Брега на слоновата кост.

Дървесина: Един от най-ценените африкански видове. В прясно състояние сърцевината варира в нюансите на жълтеникавото и зеленикавото и потъмнява с времето от златисто до маслинено-кафяво, а понякога до шоколадово. Беловината е бледожълта, рязко разграничена. Структурата е виторасла, текстурата – средна до груба, мазновата на пипане. При радиалните повърхности се наблюдават деликатни ивици, а при декоративните сортировки – живописно завихрени фигури. Дървесината е с добра плътност (ок 660 кг/м³), умерено твърда и с много добра дименсионална стабилност. Дълготрайна, устойчива на гниене и насекоми.

Обработка: Витораслата структура може да затрудни някои видове обработка. При рендосване се препоръчва ъгъл от 15° или по-малък. Добре се стругова. Понякога ироко концентрира калциев карбонат, който може да доведе до затъпяване на остриетата. Добре задържа гвоздеи и винтове, но изисква предварително разпробиване. Дава известна реакция в контакт с желязо – да се използват устойчиви на корозия крепежи. Съдържащите се екстрактни вещества могат да затруднят лепенето и втвърдяването на финиши на маслена и полиестерна основа. За постигането на добри повърхности се препоръчва нанасянето на няколко слоя специализирани системи грундове и лакове. За избягване на нежелани оцветявания не се препоръчва употребата на незащитена дървесина.

Особености: Прахът от обработката може да доведе до дразнения на очите, лигавиците и кожата. Да се избягват продукти със съмнителни търговски названия като „африкански тик“ или „тик Камбала“.

Приложение: Популярен е като бюджетна алтернатива на тика и затова често е наричан „африкански тик“. Най-често се използва за изработката на градински мебели, декинг, детски площадки, лодки и външни конструкции, а в интериора за декоративно обзавеждане, паркет, врати, дограма, струговани изделия, сувенири, фурнир.

Дървесен вид: Pterygota macrocarpa, Pterygota spp

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 26, 33, 52, 65, 78

Описание: Род широколистни тропически дървета със сходни физико-механични и визуални характеристики на дървесината. Достигат височина между 30 и 50 м. Стволът е прав, цилиндричен, с диаметър до 1,2 м и с тънки, извити лентовидни корени в основата. Кората е сивкава и относително гладка.

Разпространение: Най-често предлаганият в Европа вид Pterygota macrocarpa произхожда от Западна Африка, а останалите представители – от тропическите региони на Южна и Централна Америка, Южна и Югозападна Азия, Мадагаскар.

Дървесина: Сърцевината е светла, кремава до бледожълта с лек блясък и потъмнява минимално с времето. Беловината е трудно различима. Радиалните повърхности често се отличават с атрактивни неравномерни хоризонтални ивици на сърцевинните лъчи. Възможни са белезникави точковидни минерални отлагания и неравномерни, фини тъмнокафеникави щрихи. Структурата е правожила или леко виторасла, текстурата – умерено груба. Умерено тежка (ок. 590 кг/м3), мека дървесина със средни якостни показатели и дименсионална стабилност. Неустойчива на гниене и насекоми, неподходяща за външни приложения.

Обработка: Относително лесна машинна и ръчна обработка с изключение на витораслите сортировки. При употреба на винтове и гвоздеи изисква предварително разпробиване. Добре се лепи и финишира, за постигане на гладко полирана повърхност е необходимо грундиране. Светлият цвят открива широко поле за байцове. За запазване на естествения нюанс се препоръчват масла и лакове с UV филтър.

Приложение: Декоративни интериорни приложения в сухи помещения – мебели, стенни и тавански обшивки, лайстни и рамки за картини, фурнир.

Дървесен вид: Dipteryx odorata

Складова програма: по запитване

Описание: Високо вечнозелено тропическо дърво от семейство Бобови, достигащо най-често височина до 30 м, а отделни представители и до 50 м. Стволът е прав, цилиндричен, без разклонения до 18-24 м, с диаметър до 0,75 см и по-рядко до 1 м. Короната е малка, заоблена до чадъровидна. Кората е гладка, на петна с различни нюанси при младите дървета и напукана, сивкава при зрелите. Освен за ценната си дървесина, дървото се отглежда са своите семена (боб тонка), използвани като сладкарска подправка и в парфюмерийната индустрия поради високото си съдържание на гликозида кумарин.

Разпространение: Естественият му ареал са северните и западните части на Южна Америка. Освен в Бразилия и Венециуела, насаждения има в Кения, Нигерия и Тринидад.

Забележка: Въпреки че е наричан „бразилски тик“, кумару няма родство с тика (Tectona grandis).

Дървесина: Сърцевината варира в различни нюанси на червеникаво-, жълтеникаво- до зеленикаво-кафяво, които при излагане на светлина се унифицират до хомогенен жълтеникаво-кафяв цвят. Беловината е тясна, най-често ясно разграничена, бледожълтеникава до светлокафява. Структурата е най-често виторасла или неравномерна, текстурата – средна, с умерен блясък, мазновата на пипане. Изключително твърда, тежка (ок. 1250 кг/м3), плътна, здрава и жилава дървесина с якостни показатели от категорията на бонгоси и с умерена дименсионална стабилност. Много устойчива на гъбични нападения, гниене и прояждане от насекоми, но податлива на соленоводни вредители (мида дървопробивач). Класифицирана е като много трайна при употреба на открито – Клас 1 според EN 350-2.

Обработка: Поради високата си твърдост и плътност – трудна за ръчна и машинна обработка. Ако структурата не е силно виторасла се постигат приятни гладко рендосани и финиширани повърхности и чисти кантове. Поради съдържанието си на силиций, водещ до затъпяване на остриетата, изисква твърдосплавни или волфрам-карбидни инструменти. Задължително предварително разпробиване при употреба на винтове и гвоздеи. Проблемно лепене поради високото съдържание на масла.

Приложение: Предимно за натоварени конструктивни приложения на открито с умерени изисквания за дименсионална стабилност: тежки конструкции, пилони, подпори, мостове, кейове, фендери, водно строителство (само в сладководни басейни) и корабостроене, траверси, декинг, декоративни и индустриални подове, градинска мебел, струговани изделия, дръжки на инструменти въдици, спортни стоки и други пособия изискващи висока якост на огъване.

Дървесен вид: Dipteryx odorata

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 27, 52, 55

Описание: Високо, листопадно, бързорастящо тропическо дърво достигащо 40-50 м височина. Стволът е издължен, прав, цилиндричен без разклонения до 30-35 м и с диаметър до 1-1,5 м. В основата му се издигат внушителни, понякога високи над 5 м лентовидни корени. Короната е отворена, предимно плоска, съставена от малко на брой, етажно разположени клони. Кората е гладка, сива при младите дървета и плитко напукана на издължени кафеникаво сиви люспи при зрелите.

Разпространение: Един от основните видове на Западна Африка. В естествена среда се среща от Гвинея до Камерун и от Конго до Ангола. Интензивни насаждения има в различни Африкански, Тихоокеански и Южноамерикански държави.

Дървесина: Сърцевината е светложълтеникава до златисто-кафява и под въздействието на светлината потъмнява до светлочервеникаво-кафяво. Понякога са налични сиво-черни ивици и жили наподобяващи ядро, които формират изразен зигзагообразен фладер при тангенциални повърхности. Асортименти с подобен рисунък са известни като черна лимба, а чистите – като бяла лимба. Беловината не е ясно различима. Структурата е правожила до леко виторасла, текстурата – хомогенна, груба, с умерен естествен блясък. Умерено лека до средно тежка дървесина (ок. 550 кг/м3), мека до умерено твърда с относително добра дименсионална стабилност. Нетрайна, неподходяща за екстериорна употреба.

Обработка: Лесна за разнообразна ръчна и машинна обработка, постигат се гладки и чисти рендосани повърхности с матов гланц. Съдържа малки количества силиций, но обикновено не затъпява сериозно остриетата. Изисква внимание при употреба на винтове и гвоздеи – подобно на повечето правожили дървесини има склонност към разцепване. Благодатна за всякакъв вид финиш, но изисква старателно грундиране.

Забележка: Прахът от обработката може да доведе до дразнения на лигавиците и кожата. Нараняванията от трески се инфектират лесно и заздравяват бавно – да се работи с предпазни средства при обработка.

Приложение: Предимно за производство на висококачествен фурнир, но също така за разнообразни интериорни решения като каси на врати, облицовки, лайстни и фризове, мебелни решения, леки конструкции, в автомобилостроенето и корабостроенето, за лодки и канута, стоки за бита, играчки, спортни стоки, музикални инструменти, както и за производство на термодървесина.

Дървесен вид: Manilkara bidentata, Manilkara spp.

Складова програма: по запитване

Описание: Балатà, чиято дървесина носи търговското название масарандуба, е бавнорастящо, вечнозелено тропическо дърво, достигащо 30-45 м височина. Стволът е най-често прав, цилиндричен, без разклонения до 18 м, при възрастните екземпляри с широко издадени корени в основата. Короната е гъста, с хоризонтални клони. Кората е сиво-кафеникава с ръждиво-червеникави вертикални пукнатини. Освен дървесина, от дървото Балатà се добива латекс, който то отделя при нараняване.

Разпространение: Тропическите гори на Карибския басейн, Централна Америка и северните части на Южна Америка. Европейският внос е най-често от Бразилия, Еквадор, Колумбия и Перу.

Дървесина: Сърцевината е светлочервена в прясно състояние и потъмнява до тъмно червеникаво-кафяво, често с лилави отсенки. Беловината е тънка, бледожълта до бледокафява, често без рязко разграничение. Структурата е правожила до вълниста или виторасла, текстурата – фина, хомогенна с лек естествен блясък. Според посоката на влакната и сортировката рисунъкът може да бъде семпъл или живописен. Много твърда, много тежка (ок. 1080 кг/м³ – потъва във вода), здрава, жилава и еластична дървесина от класа на бонгоси и ипе, но със значително по- високи стойности на набъбване и съсъхване и съответно – по-ниска дименсионална стабилност. Много устойчива на гъбични нападения, гниене и прояждане от насекоми, но податлива на соленоводни вредители (мида дървопробивач). Класифицирана е като много трайна при употреба на открито – Клас 1 според EN 350-2.

Обработка: Въпреки изключителната си плътност по правило дава добри резултати при разнообразна машинна и ръчна обработка. Добре реагира на парно огъване. Изисква твърдосплавни или волфрам-карбидни инструменти. Задължително предварително разпробиване при употреба на винтове и гвоздеи. Поради високата плътност и съдържание на масла лепенето е трудно и е подходящо единствено за интериорни приложения.

Забележка: Прахът от обработката може да доведе до дразнения на лигавиците и кожата.

Приложение: Предимно за натоварени конструктивни приложения на открито без особени изисквания за дименсионална стабилност: тежки конструкции, мостове, кейове, водно строителство (само в сладководни басейни) и корабостроене, огънати елементи, железопътно строителство, декинг, високо натоварени и индустриални подове, градинска мебел, лъкове за музикални инструменти и щеки за билярд, струговани изделия.

Дървесен вид: Entandrophragma cylindricum

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана и нефасонирана

Качество: I/II

Влажност: въздушно или технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 25, 33, 50, 70, 75

Описание: Бавнорастящо тропическо, предимно листопадно дърво с чадъровидна корона достигащо височина до 55 м. Стволът е прав, цилиндричен, без разклонения до 30-40 м, с леко издадени вертикални лентовидни корени и диаметър до над 2 м. Кората е сребристо-сива до жълто-кафеникава, груба, белеща се на неправилни люспи.

Разпространение: Тропическа Африка – от Сиера Леоне до Уганда, на юг до Конго и Ангола. Поради изчерпване на количествата в Западна Африка през миналия век, понастоящем основният внос е от Централна Африка.

Дървесина: Беловината е ясно откроена, кремаво-бяла до розовеещо-сива. Сърцевината е розово-кафява в прясно състояние и потъмнява на светлина до тъмночевеникаво-/мораво-кафяво. Освен с характерните си ивичести, „махагонови“ радиални повърхности сапели е ценен и със своите широки вариации от живописни десени като помелиран, вълнист, завихрен, пламтящ, пирамидален и др. Структурата е виторасла, понякога вълниста, текстурата – равномерна, фина с добър естествен блясък. Средно тежка, средно плътна (560–750 кг/м³), умерено твърда дървесина със задоволителна дименсионална стабилност. Умерено издръжлива на атмосферни влияния, подходяща за екстериорна употреба с адекватна конструктивна защита.

Обработка: Поддава се относително добре на обработка при отчитане на витораслата структура (особено при рендосване). Изисква предварително разпробиване при употреба на гвоздеи и винтове. Реагира при контакт с желязо и влага – да се използват устойчиви на корозия крепежи и обков. Безпроблемно лепене, да се избягват силно алкални лепила. Дава отлични резултати с различни видове финиш след добро полиране.

Особености: Макар и от едно и също семейство (Meliaceae) със същинския махагон, сапели произхожда от отделен род дървета. Тъй като дървесината му е много близка като външен вид и физико-механични характеристики, се предлага под търговското наименование „махагон сапели“.

Приложение: Елитни интериорни и екстериорни мебели и декоративни елементи, ламперии, стълбища, висок клас дограма, врати и паркет, декинг, конструктивни решения, яхти, изящни музикални инструменти и произведения на изкуството, струговани изделия, фурнир.

Дървесен вид: Entandrophragma utile

Складова програма: по запитване

Описание: Бавнорастящо тропическо, предимно листопадно дърво с куполовидна корона достигащо височина до 60 м. Стволът е прав, цилиндричен, без разклонения до 40 м, с диаметър до над 2 м и с хоризонтално издадени лентовидни корени, формиращи понякога широко надземно коренище. Кората е сребристо-сива до кафеникава, вертикално напукана.

Разпространение: Тропическа Африка – от Сиера Леоне до Уганда, на юг до Конго и Ангола. Поради високото търсене през миналия век количествата в Западна Африка са силно намалели.

Дървесина: Беловината е ясно откроена, розово-бяла до бледо кафява. Сърцевината е червеникаво- до мораво-кафява. Радиалните повърхности имат предимно ивичеста, „махагонова“ визия, но обикновено отсъстват живописните десени на сродния сапели. Структурата на влакната е виторасла, текстурата – относително фина до средна с лек естествен блясък. По физико-механични показатели стои малко по-ниско от сапели. Средно тежка, средно плътна (550–690 кг/м³), мека до умерено твърда дървесина със задоволителна дименсионална стабилност. Умерено издръжлива на атмосферни влияния, подходяща за екстериорна употреба с адекватна конструктивна защита.

Обработка: Поддава се относително добре на обработка при отчитане на витораслата структура (особено при рендосване). Изисква предварително разпробиване при употреба на гвоздеи и винтове. Реагира при контакт с желязо и влага – да се използват устойчиви на корозия крепежи и обков. Безпроблемно лепене, да се избягват силно алкални лепила. Подходяща за различни видове финиш след добро полиране. При гланцови покрития се препоръчва грундиране.

Особености: Макар и от едно и също семейство (Meliaceae) със същинския махагон, сипо произхожда от отделен род дървета. Тъй като дървесината му е много близка като външен вид и физико-механични характеристики, се предлага под търговското наименование „махагон сипо“.

Приложение: Елитни мебели и декоративни елементи, ламперии, стълбища, висок клас дограма, врати и паркет, конструктивни решения, яхти, струговани изделия, фурнир.

Дървесен вид: Shorea spp.

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 25, 32, 38, 50, 75

Описание: Търговско название на дървесината на род вечнозелени широколистни дървета от Югоизточна Азия. Представителите му са обикновено с внушителни размери – 60-80 м височина и над 2 м диаметър. Стволът е обикновено е прав, с правилна цилиндрична форма, често с лентовидни корени в основата и без разклонения до голяма височина. Кората най-често е напукана или се бели на люспи.

Разпространение: Югоизточна Азия – от Южен Китай и южните поли на Хималаите на северозапад през Индокитай до Филипините, Малайзия и Индонезия на югоизток.

Дървесина: Цветът може да варира в широки граници от бледо сламено до червеникаво кафяво и под въздействието на светлината и кислорода преминава в златисти тонове. Текстурата е груба, със средни до едри пори. Посока на влакната е често виторасла. Характерно е наличието на смолни канали. Рисунъкът е семпъл, с по-вече или по-малко лъщящи влакна при радиалните повърхности. Физико-механичните характеристики зависят най-вече от плътността на конкретния вид. Предлаганата от ЙАФ масивна дървесина меранти е най-често 450+ кг/м³. Слабо устойчива на гниене, неподходяща за външни приложения без конструктивна или химическа защита.

Обработка: Обикновено безпроблемна поради ниската плътност. Единствено шлайфането може да изисква повече старание. Някои видове могат да водят до затъпяване на остриетата поради съдържанието си на силиций. Повърхността е подходяща за различни видове финиш.

Особености: Както при повечето богати на смола видове, по-продължителното въздействие на топлина може да доведе до нейното изтичане. Възможно е наличието на малки дупчици причинени от насекоми прояждащи прясната дървесина, които не се отразяват на механичните ѝ качества.

Приложение: Интериорни мебели, декоративни и конструктивни решения, паркет и стълбища, профили за дограма и каси за врати.

Дървесен вид: Intsia spp. (I. bijuga, I. palembanica)

Складова програма: по запитване

Описание: Умерено бързорастящи, вечнозелени или полулистопадни цъфтящи тропически дървета сродни с африканския род Афзелия, достигащи 50 м височина. Стволът е без разклонения до 20 м, с дебелина до 1,2-2 м. Основата му обикновено е с високи до 7 м лентовидни корени, простиращи се на няколко метра. Короната е заоблена до чадъровидна. Кората е бледо сива и се бели на люспи, разкриващи светлокафеникави долни слоеве.

Разпространение: Дъждовните и мангровите гори от Танзания и Мадагаскар на запад до Индия на север и Австралия, Фиджи и Самоа на изток.

Дървесина: Сърцевината има оранжево-кафяв цвят в прясно състояние и потъмнява в процеса на стареене през ръждиво до тъмно червеникаво-кафяво като на черния орех. Отделните талпи могат да варират по цвят в широк диапазон. За разлика от други подобно изглеждащи видове е характерно наличието на малки жълти минерални отлагания, които при намокряне могат да доведат до нежелани светли петна, изключително трудни за отстраняване. Радиалните повърхности могат да се отличават с атрактивни десени. Структурата е правожила до виторасла, текстурата – груба, равномерна, с умерен блясък, мазновата на пипане. Тежка, плътна (ок. 815 кг/м³), твърда до много твърда, здрава дървесина с много добра дименсионална стабилност. Устойчива на гниене и насекоми, подходяща за външни приложения след защитна обработка на повърхността с цел предотвратяване на изтичането на екстрактни вещества.

Обработка: Дава най-често фини, гладки повърхности и чисти кантове, но изисква старание и употреба на твърдосплавни или волфрам-карбидни инструменти. При рендосване се препоръчва ъгъл до 20°. Изисква предварително разпробиване при употреба на винтове. Дава танинова реакция при контакт с желязо – да се използват крепежи и обков от нечувствителни материали. Добре се лепи и полира, но изисква грундиране преди нанасяне на байц. Безцветните лакове могат да доведат до поява на петна поради навлажняване на съдържащите се екстрактни вещества.

Особености: Финият дървесен прах може да доведе до дразнения на кожата и дихателните пътища. Екстериорната употреба води до първоначално отмиване на екстрактните вещества, които са изключително упорити, трудни за почистване. Тази особеност трябва да се предвиди при планиране на фасадни решения, декинг и градинска мебел, за да се избегне оцветяването на цокъл, камък и други елементи.

Приложение: Тежки екстериорни конструкции, колони, мостове, железопътно строителство, лодки и канута, градински и интериорни и мебели, висок клас масивни врати и дограма, декоративни и носещи решения, паркет, стълбища, маси за интензивна употреба, музикални инструменти, спортни пособия и дърворезба.

Дървесен вид: Tarrietia densiflora (Heritiera densiflora)

Складова програма: по запитване

Описание: Тропическо широколистно дърво достигащо височина до 30 м. Стволът обикновено е прав, цилиндричен, без разклонения до 20 м, с дебелина до 0,7-1 м. и в основата с до 3 м високи лентовидни корени. Кората е сиво-кафеникава, напукана.

Разпространение: Ендемитен за Северозападен Габон вид. Дървесината му се ползва предимно локално, изнасят се малки количества.

Дървесина: Визуално наподобява тази на махагона, макар обикновено да не е с толкова равномерна структура. Сърцевината е розовеещо до червеникаво или медно-кафява. Беловината е ясно разграничена, белезникава, 3-4 см широка. Структурата е умерено виторасла, текстурата е средно груба, мазновата, с умерен естествен блясък. Средно тежка (ок 730 кг/м³), умерено твърда дървесина с якостни показатели близки до тези на дъба. Умерено издръжлива на атмосферни влияния.

Обработка: Дава добри резултати при машинна и ръчна обработка. Препоръчват се твърдосплавни остриета с форма на зъбите, която да предотвратява задръстване. След шлайфане да се обезпрашава добре, тъй като високата мазнота може да доведе до полепване на остатъците. Изисква предварително разпробиване при употреба на гвоздеи и винтове. Дава сиво-черна реакция при контакт с желязо и влага и сивкава – с мед и месинг. Силно омазнените повърхности могат да затруднят лепенето. Получават се добри резултати при финиширане с лакове и лазурни покрития като се избягва нанасянето им директно върху мазна повърхност. Не са подходящи препарати на основа на ленено масло.

Особености: Най-често под търговското наименование ниангон се предлага разпространеният малко по-насевер сроден вид Heritiera (=Tarrietia) utilis, чиито физико-механични показатели са с около 15% по-ниски, макар да е визуално идентичен. Дървесината на Tarrietia densiflora се среща още под названието Огуè.

Приложение: Конструктивни и декоративни вътрешни и външни приложения, мебели, пакет и стълбища, дограма, врати и порти, фасадни елементи и обшивки, яхти, фурнир.

Дървесен вид: Intsia spp. (I. bijuga, I. palembanica)

Складова програма: по запитване

Описание: Тропическо вечнозелено бързорастящо дърво достигащо най-често 35-40 м, а в отделни случаи и до 60 м височина. Стволът е цилиндричен, често с различна степен на изкривяване, без разклонения до над половината от височината си, с диаметър до над 2 м и с до 3 м високи лентовидни корени в основата си. Короната е отворена. Кората варира от сиво до оранжево-кафеникаво, бели се на едри люспи и отделя обилно смола.

Разпространение: Основно в Западен и Централен Габон и малки територии в околните държави. Формира близо 90% от експортната дървесина на Габон. Поради високия си добив през миналия век видът е обявен за застрашен.

Дървесина: Сърцевината варира от сьомгово до червеникаво-кафяво и потъмнява под въздействие на светлината до светломахагоново. Беловината е сивкаво-бяла, често без отчетливо разграничение. Радиалните повърхности се отличават с характерните махагонови ивици. Структурата е хомогенна, обикновено леко виторасла, текстурата – средна, с добър естествен блясък. Относително лека (ок. 410 кг/м³) и мека дървесина, сравнима с тази на тополата. В зависимост от посоката на влакната – задоволителна до добра дименсионална стабилност. Неустойчива на гниене и насекоми.

Обработка: Въпреки своята мекота, при обработка изисква остри, твърдосплавни инструменти поради силициевите отлагания водещи до силно затъпяване на остриетата. Рендосването може да доведе до неравни повърхности (препоръчва се ъгъл от 20°). Добре се лепи, полира и финишира. Безцветните лакове могат да доведат до неравномерен резултат.

Особености: Освен като „окумè“ се предлага и под търговски наименования като „габон“ и „габонски махагон“. Въпреки че по цвят и структура напомня светъл махагон кая, Aucoumea klaineana няма родствена връзка с махагоновите видове.

Приложение: Основно като фурнир и съответно шперплат – един от най-подходящите за производство на фурнир видове. Масивната дървесина се използва най-често за ненатоварени интериорни приложения, мебели, профили за врати, музикални инструменти, яхти, канута и спортни лодки.

Дървесен вид: Samanea saman (syn. Albizia saman, Pithecellobium saman)

Складова програма: ДА

Разбичване: нефасонирана

Качество: I/II

Влажност: технически сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 60

Описание: Бързорастящо, в зависимост от климата листопадно или вечнозелено тропическо дърво, достигащо обикновено до 20-40 м височина. Стволът най-често е къс и разкривен, кората – светло- до кафеникаво-сива, напукана на люспи. Короната е гъста, симетрична, чадъровидна, широка и в отделни случаи се разпростира на диаметър до 60 м. Листата, както е характерното за рода, са двойно перести, свиват се вечер и при дъждовно време.

Разпространение: Естественият му ареал са северните Неотропици от Мексико до Перу и Северна Бразилия. Натурализирано е в почти всички тропически региони, където поради плътната си, необичайно широка корона първоначално е садено за сянка, а понастоящем – за най-разнообразни приложения – от производство на ценна дървесина и декоративно озеленяване до добив на семена, листна маса за фураж и шеллак.

Дървесина: Беловината е кремава на цвят, тънка, ясно разграничена. Сърцевината е тъмно орехово- до тъмно шоколадово-кафява и изсветлява до златисто-кафяво при излагане на светлина. Декоративните сортировки се отличават с тъмни ивици и изключително живописен фладер. Обикновено структурата е правожила, но може да бъде вълниста или виторасла. Текстурата е средна до груба със средни до едри отворени пори и умерен естествен блясък. Умерено лека, средно плътна дървесина (550-700 кг/м³), относително твърда, с добри якостни показатели и отлична дименсионална стабилност. Отличава се с минимално свиване при съхнене, което позволява резбоване дори и в прясно състояние. Умерено дълготрайна при излагане на атмосферни влияния, устойчива на повечето насекоми.

Обработка: Лесна за всякакъв вид ръчна и машинна обработка с изключение на витораслите сортитровки, които изискват старание за постигане на гладки повърхности. Добре се лепи и финишира.

Приложение: Изключително широко приложение – предимно за декоративни мебели и интериорни решения, плотове за маси, дърворезба, сувенири, музикални инструменти, но също така и за конструктивни цели, производство на лодки и яхти, шперплат и фурнир.

Дървесен вид: Tectona grandis

Складова програма: ДА

Разбичване: фасонирана

Качество: I/II

Влажност: въздушно сушена

Стандартни дължини (мм): 2000+

Стандартни дебелини (мм): 32, 52

Описание: Високо, бързорастящо, предимно листопадно дърво достигащо 30-40 м височина. Стволът е най-често прав, цилиндричен, оребрен или с неправилно сечение, без разклонения до 20-25 м, и диаметър до 1-2 м. Кората е сиво-кафява, вертикално напукана, сравнително мека, белеща се на ивици. Короната е заоблена, отворена и хвърля плътна сянка.

Разпространение: Родина на тика са мусонните гори на Южна и Югоизточна Азия: Индия, Мианмар (Бирма), Северен Тайланд, Лаос, отделни райони на Камбоджа, Китай и Виетнам. Поради изключителните качества на дървесината му тикът е сред най-разпространените видове в културни насаждения в тропични и субтропични райони по цял свят, най-големите от които са в Индонезия, Западна Африка и Латинска Америка.

Дървесина: Сред най-ценените видове от векове. Сърцевината в прясно състояние е зеленикаво жълта и добива златисто-кафяв цвят след сушене, а с времето продължава да потъмнява. Възможни са по-тъмни ивици, които под въздействието на светлината и кислорода избледняват с времето. Беловината е ясно разграничена, белезникава, жълтеникава или сивкава и в зависимост от условията на средата и заема до 70% от дървесината на младите дървета. Структурата обикновено е правожила, но може да бъде вълниста или умерено виторасла. Текстурата е груба, неравномерна с умерен естествен блясък. Нефинишираните повърхности са мазни на пипане. Дървесината на тика е средно тежка (ок. 610-730 кг/м³), по-скоро мека, но предлагаща отлична дименсионална стабилност и изключителна дълготрайност. Смята се за екстериорна класика и златен стандарт. Якостните ѝ показатели са близки до тези на дъба. Устойчива на множество химикали.

Обработка: Лесно се поддава на обработка, но изисква твърдосплавни или волфрам-карбидни инструменти поради силикатните си отлагания, водещи до бързо затъпяване на остриетата. Изисква предварително разпробиване при употреба на винтове и гвоздеи. Въпреки високото си съдържание на масла, дава добри резултати при лепене и финиширане, но изисква нанасянето им върху прясно обработена повърхност или предварително забърсване с разтворител.

Особености: Тиковата дървесина предлагана на пазара е с изключително разнородни характеристики в зависимост от произхода си: дървесината от бързорастящи плантации е богата на беловина, варира силно на цвят, структура и е значително по-нетрайна. Гореописаните характеристики са валидни само за тика от естествени насаждения с произход Мианмар (Бирма).

Финият дървесен прах от обработката може да доведе до възпаления на кожата и лигавиците при чувствителни хора.

Приложение: Поради високата си издръжливост се смята за идеалната дървесина за външни приложения: мостове, кейове, докове в сладка вода, декинг, градинска мебел, рамкови конструкции, висококачествена дограма, врати и порти, яхти, корабни палуби т.н. Допълнително намира приложение във вид на интериорни декоративни елементи, мебели, паркет, дърворезба, музикални инструменти, дръжки и спортни стоки, плотове за маси и лаборатории, скрубери, фурнир.

Дървесен вид: Hymenaea courbaril

Складова програма: по запитване

Описание: Благородно, бавнорастящо вечнозелено дърво, достигащо най-често до 30 м и по-рядко до 40 м височина. Стволът е прав, цилиндричен, без разклонения до 25 м и диаметър до 1,2 м. Короната е масивна, чадъровидна. Кората е кафеникава до сива, гладка и изпуска кехлибарена смола при нараняване.

Разпространение: Централна и Южна Америка, Карибския басейн, а на север до Южно Мексико.

Дървесина: След изсушаване сърцевината варира от светло оранжево-кафяво до тъмно червеникаво-кафяво, понякога с контрастни по-тъмни сиво-кафяви ивици. При излагане на светлина потъмнява допълнително. Беловината е светло сивкаво-жълта, ясно разграничена. Структурата е типична виторасла, текстурата – средна до умерено груба, с естествен златист блясък. Тежка, плътна (ок. 910 кг/м³), твърда, еластична дървесина с добра дименсионална стабилност. Много дълготрайна и устойчива на гниене, гъбични нападения и на нападение от повечето насекоми.

Обработка: Поради високата твърдост обработката изисква особено старание и твърдосплавни или волфрам-карбидни инструменти. Добре се рендосва, полира и стругова. При употреба на гвоздеи и винтове изисква предварително разпробиване. Дава силна танинова реакция при контакт с желязо и влага – да се използват устойчиви на корозия крепежи. Лепенето изисква внимание и е подходящо само за интериорни цели. Финиширането обикновено е безпроблемно. Препоръчват се гланцови и полуматови препарати за постигане на максимално изразителен характер.

Приложение: Висок клас интериорни и градински мебели, високо натоварени настилки, стълбища, конструктивни решения, ландшафтно, железопътно и водно строителство, корабостроене, стругарски изделия, дръжки за инструменти, фурнир.